Аз/Ти
Помниш ли последният коридор?Там където ме прегърна и каза,че няма да ме забравиш?А вечерта когато ми написа,че нищо на света не може да те накара да ме изоставиш?Не,не е любов.Никога не е било.Ти си моят голям брат,а аз твоята малка сестра.Мога да ти кажа всичко,но няма смисъл.Ти вече го знаеш.Прочел си го в погледа ми.Скланям тихо глава на рамото ти и плача.Признавам,че съм покосена и че само ти ме крепиш.Ти обичаш тези моменти.Твърде слаба ,за да продължа,ти знаеш,че имам нужда от теб.И тайно се надяваш да се сгуша в теб плачеща.Защото знаеш.Ще призная,че те обичам.А ти ще знаеш ,че ме боли да съм толкова искрена.Аз просто искам да те задържа при мен по-дълго.Мълча.Ти не бива да разбереш.Но знаеш.И въпреки това говориш.Аз се опитвам да не те чувам,но достигат до мен през пространтвото и проникват в мен с болезнена острота.И ме боли.И кървя.Но съм влюбена във болката си.

Спаси ме
Промени ме
Довърши ме
Запази ме жива

Владееш ме,можеш да ме погубиш.Но не искаш.Не.Ръката ти трепва.Сърцето ти се свива.И вмсто да си тръгнеш,оставаш.Този път ти плачеш.Но не за мен.Усмихвам се тъжно.Разбирам.Мога всичко да понеса.Тихо е .Празно е .Тук си ,а вече ми липсваш.


Липсваш
Кървя
И кръвта гори
Аз помня
Надявам се и ти




Остави ме да си тръгна.Просто кажи лека нощ както всеки път.Без драми и сълзи.Аз ще продължа без теб.Наполовина мен,но ще продължа.Ти ме научи да вярвам докрай.Спомените са живи.И докато е така,ти не ще ме напуснеш