Чорапа на брат ми

Мокър и тъжен в ъгъла седи,
В коридора страшно смърди,
Защо е така захвърлен със злоба,
А по-вид е сякаш наша утроба.

Всички сме такива,
Сгърчени и неми,
Миризливи, мокри, студени...

Но няма ли една душа-добра,
Да го вземе, приеме,
Да го закара в пералнята, бялата,
Да го помилва и изпере,
Ой ти, изоставен братко...
Миризливият скъсан чорап на БАТКО!